Римно за есето

Да напишеш стойностно есе,
което подкория да гъделичка,
трябва музата да те тресе
и вълнАта й да те „наплиска“.

Тогава, дори не се усещаш
как се думите нанизват,
за всичко лесно се досещаш,
словата просто те пронизват.

После, когато го четеш,
сам не проумяваш как
успял си да го побереш
в пръстен като някой маг.

С малко думи казваш всичко,
визуализации, дори градиш.
Що пишеш идва си самичко-
не успяваш да го проследиш.

Знайно е,че това е дар,
с който дарило те Небето,
а словото, подобно фар
осветлява на думите полето

и нижеш си лехите в него,
бързо букви в тях садиш,
сякаш във небесно Лего
светлинен пъзел си редиш.

Ей, Господи, благодаря Ти
за неспокойния ми мир,
за словесните ми страсти
там,в подкорната ми шир!

йерей Иван Илчев

Реклами
Стандартен

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s