Римно за есето

Да напишеш стойностно есе,
което подкория да гъделичка,
трябва музата да те тресе
и вълнАта й да те „наплиска“.

Тогава, дори не се усещаш
как се думите нанизват,
за всичко лесно се досещаш,
словата просто те пронизват.

После, когато го четеш,
сам не проумяваш как
успял си да го побереш
в пръстен като някой маг.

С малко думи казваш всичко,
визуализации, дори градиш.
Що пишеш идва си самичко-
не успяваш да го проследиш.

Знайно е,че това е дар,
с който дарило те Небето,
а словото, подобно фар
осветлява на думите полето

и нижеш си лехите в него,
бързо букви в тях садиш,
сякаш във небесно Лего
светлинен пъзел си редиш.

Ей, Господи, благодаря Ти
за неспокойния ми мир,
за словесните ми страсти
там,в подкорната ми шир!

йерей Иван Илчев

Реклами
Стандарт

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s