Адамови бразди

 

 

 

 

 

 

Какво е животът без своята младост,
когато не къпе се в жизнена сила?
Това са дните без истинска сладост,
които старостта е вече пленила!

Това е време, когато тайно се вглеждаш
в огледалото на стената пред тебе,
а от бръчките свои с яд се зареждаш
и ти иде да си поплачеш как требе.

Амбиции,труд, проблеми житейски
открадват повече от нашите дни,
а в живота ни,(почти плебейски)
малко от тях остават свободни.

Дни,в които любящите наши сърца
вкусват от памука захарен на любовта,
а по свежите ни и млади лица
личат ярко поривите на страстта.

Как само отпускаме тогава юздите
и се понасяме във чуден фокстрот,
за час достигаме и до звездите,
потънали в загадъчна мускусна пот

и изстрелваме цяла Млечна галактика
от милиони малки, малки звезди,
които в някаква калейдоскопна фантастика
генетично поемат по извечни бразди.
Ех, младост, младост!

йерей Иван Илчев

Реклами
Стандарт

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s