Адамови бразди

 

 

 

 

 

 

Какво е животът без своята младост,
когато не къпе се в жизнена сила?
Това са дните без истинска сладост,
които старостта е вече пленила!

Това е време, когато тайно се вглеждаш
в огледалото на стената пред тебе,
а от бръчките свои с яд се зареждаш
и ти иде да си поплачеш как требе.

Амбиции,труд, проблеми житейски
открадват повече от нашите дни,
а в живота ни,(почти плебейски)
малко от тях остават свободни.

Дни,в които любящите наши сърца
вкусват от памука захарен на любовта,
а по свежите ни и млади лица
личат ярко поривите на страстта.

Как само отпускаме тогава юздите
и се понасяме във чуден фокстрот,
за час достигаме и до звездите,
потънали в загадъчна мускусна пот

и изстрелваме цяла Млечна галактика
от милиони малки, малки звезди,
които в някаква калейдоскопна фантастика
генетично поемат по извечни бразди.
Ех, младост, младост!

йерей Иван Илчев

Реклами
Стандартен

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s