Райският плод

Колко хубаво е да си до мен,
а аз допрял лице до твойто чело,
до теб притихнал,някак окрилен,
че мойто аз в твойто се е вплело.

Не знам дали туй нарича се любов.
Но кажи как да назова това,
щом искам да съм твой покров
и да усещам те със всички сетива!

Понякога си мисля, че е грях
да улавям мириса на твоята коса,
но дори и ангел аз да бях,
щях да премина тази полоса-

полосата,що чертаят твоите очи,
кога се плъзгат по лицето мое.
Аз зная,няма тя да опорочи,
каквото и решение да взема свое.

Но в залеза последен, преди „вечерта“,
дали ще берем от райския плод,
преминавайки всяка рубиконна черта,
неистово търсейки верния брод?!?

 

 

 

йерей Иван Илчев

Advertisements
Стандартен

Блаженство

В душата ми нощ непрогледна
мъчи се светлината й да заглуши
с мисъл горчиво безредна
човешкото в мен да руши.

В терзания минават ден след ден
в тишината на неописуема омая
и малкото човешко в мен
дреме в „неподредената ми стая“.

От навъсено настръхнало небе
стрелват се мълнии във мрака,
сякаш Луцифер гневно ме зове
и до казана ме нетърпеливо чака.

Стенания,вопли,тежки въздишки,
изпарения отровни от сяра
правят дните ми досущ мъченишки
и нямат изобщо никаква мяра.

С последни сили мисли-грешници
надават жаловития си вик,
умират в мене гневни изблици
и правят човешки бедния ми лик.

Ето вече в края съм на тъмнината,
слънчев лъч прокрадва се към мен,
избухва дивно в сила светлината
и прави слънчев тъмния ми ден.

Как искам да пребъда в тази красота,
да пребъда в стремеж към съвършенство,
да зарея духа си в небесна висота,
защото туй е истинско блаженство.

12232847_922819507810317_5536620646703300833_o

йерей Иван Илчев

Стандартен

Българин

В душата ми тлее огнена рана,
духът ми е на воин сразен-
от на Патриарха Руски „плана“,
дали да чувствам се благословен?

Дали на робството ни времето изтече
в този бурен и прелюбодеен век?
Дали за смелост не е време вече,
та хала си да сторим лек?

Но пред очи ни да са духовните редици
на умрелите в неравната борба
светци във бран като войници,
очакващи Архангелска тръба.

Светци в неописуем дух бунтовен,
в борба за човешкото у нас,
в подвиг Божествено чутовен,
в повик на Божествен глас.

Господи, благослови нашите момчета,
та дано,дано всяко стане мъж,
свойта майка да не стори клета
и като баща си да е воин същ!

 

 

 

 

йерей Иван Илчев

Стандартен