Блаженство

В душата ми нощ непрогледна
мъчи се светлината й да заглуши
с мисъл горчиво безредна
човешкото в мен да руши.

В терзания минават ден след ден
в тишината на неописуема омая
и малкото човешко в мен
дреме в „неподредената ми стая“.

От навъсено настръхнало небе
стрелват се мълнии във мрака,
сякаш Луцифер гневно ме зове
и до казана ме нетърпеливо чака.

Стенания,вопли,тежки въздишки,
изпарения отровни от сяра
правят дните ми досущ мъченишки
и нямат изобщо никаква мяра.

С последни сили мисли-грешници
надават жаловития си вик,
умират в мене гневни изблици
и правят човешки бедния ми лик.

Ето вече в края съм на тъмнината,
слънчев лъч прокрадва се към мен,
избухва дивно в сила светлината
и прави слънчев тъмния ми ден.

Как искам да пребъда в тази красота,
да пребъда в стремеж към съвършенство,
да зарея духа си в небесна висота,
защото туй е истинско блаженство.

12232847_922819507810317_5536620646703300833_o

йерей Иван Илчев

Реклами
Стандартен

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s