Райският плод

Колко хубаво е да си до мен,
а аз допрял лице до твойто чело,
до теб притихнал,някак окрилен,
че мойто аз в твойто се е вплело.

Не знам дали туй нарича се любов.
Но кажи как да назова това,
щом искам да съм твой покров
и да усещам те със всички сетива!

Понякога си мисля, че е грях
да улавям мириса на твоята коса,
но дори и ангел аз да бях,
щях да премина тази полоса-

полосата,що чертаят твоите очи,
кога се плъзгат по лицето мое.
Аз зная,няма тя да опорочи,
каквото и решение да взема свое.

Но в залеза последен, преди „вечерта“,
дали ще берем от райския плод,
преминавайки всяка рубиконна черта,
неистово търсейки верния брод?!?

 

 

 

йерей Иван Илчев

Стандартен

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s