Хвърчило

 

 

 

 

 

 

Как само искам да съм хвърчило,
държан от твоите ръце,
да летя в унес, опашка извило
и по конеца да усещам твоето сърце.

Да се рея в небеса лазурни,
яхнал вятъра на воля,
сред възгласи щури, бурни
да наслаждавам се на свойта роля:

да радвам твоето сърце
с лупинги, гмуркане и волност,
да усещам се като перце
и да виждам в очите ти доволност.

Но само да се не извие буря!-
тази мисъл ме парализира,
(на конеца ми кахър притуря),
но…и не бива вятъра да спира,

за да се рея волно и безкрай,
уловен от твоите ръце
в поднебесния и слънчев рай,
в плен на твоето лице.

йерей Иван Илчев

Стандартен

„Уставът“ на война

Когато тридесетгодишни бяхме
звездите светеха за нас,
с изправени глави вървяхме
и звънък беше наший глас.

Но днес са ни сребърни косите,
мускулите пък-от мед,
страдалчески са ни душите
и нищо в нас не е наред.

И тъй е,мисля с всички хора,
прехвърлили  шестдесет-
личи в очите им умора
и по цялото лице навред.

Но има поговорка бойна
там,във „устава“ на война:
„Когато цъфнат теменугите..“
и замирише на море,
кажи им:майната на другите
и ще се усетиш по-добре.

 

 

 

 

йерей Иван Илчев

Стандартен

Скръбно за Тончо (Русев)

Пред мене е Личност в плен на смъртта
и хора, които с нея се прощават.
Погребение, което е парад на старостта
и мъката,що неистово ни отвращават…

(Ех, смъртта,как бързо идва тя-
тръгваш с автобус на път,
катастрофа и…си само две цветя,
отбрулва те живота с прът).

…трепнах,бързо от унеса излязах
и отново съм пред композитора велик,
почитта си с поклон отбелязах
пред неговия пре-достоен лик!
МАЕСТРО, ПОКЛОН!

 

 

 

йерей Иван Илчев

Стандартен

Сцена

 

 

 

Животът предлага всякакви сцени:
сцени,пълни с истинска любов,
сцени,от такава напълно лишени
и такива,що откликват на нейния зов,

сцени със абсурден някакъв герой,
отдал се на порок най-тъмен.
Животът носи примери безброй
на пропадащи в порок бездънен.

Все примери от житейската сцена,
взети от живота суров:
персона със чест наранена
как пада в житейския ров

и такава, която в дух се издига,
преодолявайки G-гравитация,
надделявайки поредната интрига,
зарейвайки се в чудна левитация.

Ето това е житейския роман,
изпъстрен с примери безброй.
Такъв е той-желан или нежелан,
случващ се в алогичен строй.

В него, дори и да си ти Ахил
може в петата да те уцелят,
но какъвто и да би ти бил
делата твои килим ще ти застелят.

йерей Иван Илчев

Стандартен

Негов бъди!

 

 

 

Кога почувстваш се ти омерзен,
с душа,от мъченичество обзета,
кога си сринат и обезверен
и тръгваш из тартарни полета,

братко,остави всички, които
с мъст страстно се опиват,
остави всички, що упорито
не искат да знаят и чуват,

че Бог винаги дава знак
на тези,що са пожелали
да сторят характера си благ,
истина една разбрали,

че Той Е Силата, Която
променя съдби и персони,
Която носи „благо лято“
на спазващи човешките закони.

Затуй недей в страст славолюбива
подема свади,с когото и да е,
не се оставяй мъст да те опива,
защото всичко Той ще разбере!

А ако пък Негово чедо ти си,
Бог ще те пази от беди.
Знай,от тебе само зависи
личността ти Той да гради!

Само Негов бъди!

йерей Иван Илчев

Стандартен

Последна спирка

 

 

 

Чедо,в живота трудности ще има,
те нивга не ще имат край,
дори той да е във рима,
все така ще си е,знай!

Туй ти казвам да е ясно-
живота нивга не е сив,
ще поставя  те  натясно,
често ще е и парлив.

И небето ще тъмнее,
ще те води суров глас,
разумът ти ще немее,
ще оставя те в захлас

Чак до спирката последна,
там,във оня тихий кът
от житейска точка гледна
где   с вършва жизнения път.

йерей Иван Илчев

Стандартен

Време

 

 

 

Бавно лазят вековете,
но пък времето лети
на криле на ветровете-
само как звънти,звънти.

Мисъл гностична избуява,
в главата ми се мъдри тя,
друго време веч’ назрява,
с нея сякаш аз пламтя.

Какво е истинска светиня?-
в мене питанка шепти.
Като каменна твърдиня,
като стожер си ми ти.

Вяро моя,несъкрушима,
твърдо в сърцето ми стоиш,
оставяш следа незаличима
и не спираш да твориш!

йерей Иван Илчев

Стандартен

Мечти

 

 

 

Казваха ми много хора
да не се осланям на мечти,
но за мене бяха те като Аврора
и чувах полъха им как шепти.

Живеех с тях, сякаш в друго време,
а всъщност бях си тук,
не бяха те за мене бреме
и ме правеха напълно друг.

Сърцето ми никога не ще забрави
как сбъдвах ги една след друга.
Не, хората не бяха прави
за моята Токата и фуга.

Желаех по една от всички тях,
но по шест ми даде ги съдбата,
а аз сякаш във земята ги посях-
зърна пшенични във позлата.

Ей, Господи,за всичко Ти благодаря,
за всичко,що ми даде във живота,
но успях ли аз да го облагородя
от позицията на житейската си квота??!

йерей Иван Илчев

Стандартен

Родина

 

 

 

 

Като кожа си се извила,
Родино моя,ненагледна,
разпростряла жита от свила,
разбила тъма непрогледна.

Земя, родила богомили,
но и триезичието нарушила.
Откъде намерила е сили,
та името си съхранила?!

Затуй те любя,Майко мила
и сторвам ти поклон доземи,
за Теб не казвам дума гнила,
а славословия най-преми!

йерей Иван Илчев

Стандартен

Букет

 

 

 

Дали слънцето на дните ни е орис
и болката, която ни спохожда,
от какво в сърца ни зрее корист
и завистта във нас прохожда.

Кога сърцата ни са сухи пустини,
тогава душите ни пък са  оазиси
с извори чисти като вероистини,
но понякога с горещи катарзиси.

А колко често горим във тревоги,
когато слънцето ни се смрачава,
тогава към себе си сме строги,
което пък живота ни вгорчава.

Душо моя, какво ли не си преживяла-
и лутане в мрак,и зарейване в светлина,
но точно затуй си в себе си събрала
копнежи и радост в букет добрина.

йерей Иван Илчев

Стандартен