Дъгата

Дъга красива спряла в небесата,
на Ной показала е края на смъртта,
на всички с него сгряла е сърцата
и раздвижила им тя кръвта.

Намерил гълъбът маслинни клони
и в човчица поел ги той,
извисил се във лазурни небосклони
и поел обратно към то Ной.

Ковчегът спрял на Арарата,
животните разпуснал Ной.
Те бързо хванали гората,
всяко със партньора свой.

Вече осем хиляди години
от този миг живеем пак,
далеч от райските градини,
далеч от райския им праг.

Мъжко-женско, мъжко-женско-
така е било-всеки знай.
Нямало е джендърлендско,
само днес го има,май.

Ама тъй вървим към своя край!

йерей Иван Илчев

Реклами
Стандартен

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s