Дъгата

Дъга красива спряла в небесата,
на Ной показала е края на смъртта,
на всички с него сгряла е сърцата
и раздвижила им тя кръвта.

Намерил гълъбът маслинни клони
и в човчица поел ги той,
извисил се във лазурни небосклони
и поел обратно към то Ной.

Ковчегът спрял на Арарата,
животните разпуснал Ной.
Те бързо хванали гората,
всяко със партньора свой.

Вече осем хиляди години
от този миг живеем пак,
далеч от райските градини,
далеч от райския им праг.

Мъжко-женско, мъжко-женско-
така е било-всеки знай.
Нямало е джендърлендско,
само днес го има,май.

Ама тъй вървим към своя край!

йерей Иван Илчев

Реклами
Стандарт

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s