Букет

 

 

 

Дали слънцето на дните ни е орис
и болката, която ни спохожда,
от какво в сърца ни зрее корист
и завистта във нас прохожда.

Кога сърцата ни са сухи пустини,
тогава душите ни пък са  оазиси
с извори чисти като вероистини,
но понякога с горещи катарзиси.

А колко често горим във тревоги,
когато слънцето ни се смрачава,
тогава към себе си сме строги,
което пък живота ни вгорчава.

Душо моя, какво ли не си преживяла-
и лутане в мрак,и зарейване в светлина,
но точно затуй си в себе си събрала
копнежи и радост в букет добрина.

йерей Иван Илчев

Реклами
Стандарт

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s