Мечти

 

 

 

Казваха ми много хора
да не се осланям на мечти,
но за мене бяха те като Аврора
и чувах полъха им как шепти.

Живеех с тях, сякаш в друго време,
а всъщност бях си тук,
не бяха те за мене бреме
и ме правеха напълно друг.

Сърцето ми никога не ще забрави
как сбъдвах ги една след друга.
Не, хората не бяха прави
за моята Токата и фуга.

Желаех по една от всички тях,
но по шест ми даде ги съдбата,
а аз сякаш във земята ги посях-
зърна пшенични във позлата.

Ей, Господи,за всичко Ти благодаря,
за всичко,що ми даде във живота,
но успях ли аз да го облагородя
от позицията на житейската си квота??!

йерей Иван Илчев

Реклами
Стандартен

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s