Мечти

 

 

 

Казваха ми много хора
да не се осланям на мечти,
но за мене бяха те като Аврора
и чувах полъха им как шепти.

Живеех с тях, сякаш в друго време,
а всъщност бях си тук,
не бяха те за мене бреме
и ме правеха напълно друг.

Сърцето ми никога не ще забрави
как сбъдвах ги една след друга.
Не, хората не бяха прави
за моята Токата и фуга.

Желаех по една от всички тях,
но по шест ми даде ги съдбата,
а аз сякаш във земята ги посях-
зърна пшенични във позлата.

Ей, Господи,за всичко Ти благодаря,
за всичко,що ми даде във живота,
но успях ли аз да го облагородя
от позицията на житейската си квота??!

йерей Иван Илчев

Реклами
Стандарт

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s