Господи Иисусе

 

 

Църквата, която името Ти узурпира
и натоварва Го с тежки канони,
свободното мислене по Теб възпира,
ограничавайки го със жалони.

Молитви безконечни тя подрежда
и забравя за Твоята молитва кратка,
но в тайните на хората поглежда
и прави покорността им сладка.

Хиляди години как се разпорежда
с толкова много съдби човешки,
всеки пред „помазани“ да се навежда
и да трепери от неволни грешки.

Попове-раболепници в Църквата бол,
които жадно мазни задници целуват
на владици,що страстно мечтаят за „кол“
и с мастило млечно да ги рисуват.

Но време последно вече е настало
и хората не търпят попска простотия,
не искат попско мислене заспало,
не желаят техния хомот на шия.

Искат дух свободен, окрилен,
далеч от попове и типикони
Дух не в окови,не във плен.
Дух,облечен във научни брони.

Щото, когато със знания достигнеш Бога,
Той ти става по-близък от приятел,
не знаеш вече що е изнемога,
на Любовта Му ставаш следовател.

Иван Илчев

Реклами
Стандарт

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s