Време

 

 

 

Бавно лазят вековете,
но пък времето лети
на криле на ветровете-
само как звънти,звънти.

Мисъл гностична избуява,
в главата ми се мъдри тя,
друго време веч’ назрява,
с нея сякаш аз пламтя.

Какво е истинска светиня?-
в мене питанка шепти.
Като каменна твърдиня,
като стожер си ми ти.

Вяро моя,несъкрушима,
твърдо в сърцето ми стоиш,
оставяш следа незаличима
и не спираш да твориш!

йерей Иван Илчев

Реклами
Стандарт

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s