Хвърчило

 

 

 

 

 

 

Как само искам да съм хвърчило,
държан от твоите ръце,
да летя в унес, опашка извило
и по конеца да усещам твоето сърце.

Да се рея в небеса лазурни,
яхнал вятъра на воля,
сред възгласи щури, бурни
да наслаждавам се на свойта роля:

да радвам твоето сърце
с лупинги, гмуркане и волност,
да усещам се като перце
и да виждам в очите ти доволност.

Но само да се не извие буря!-
тази мисъл ме парализира,
(на конеца ми кахър притуря),
но…и не бива вятъра да спира,

за да се рея волно и безкрай,
уловен от твоите ръце
в поднебесния и слънчев рай,
в плен на твоето лице.

йерей Иван Илчев

Реклами
Стандарт

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s