Как само искам да съм хвърчило,
държан от твоите ръце,
да летя в унес, опашка извило
и по конеца да усещам твоето сърце.

Да се рея в небеса лазурни,
яхнал вятъра на воля,
сред възгласи щури, бурни
да наслаждавам се на свойта роля:

да радвам твоето сърце
с лупинги, гмуркане и волност,
да усещам се като перце
и да виждам в очите ти доволност.

Но само да се не извие буря!-
тази мисъл ме парализира,
(на конеца ми кахър притуря),
но…и не бива вятъра да спира,

за да се рея волно и безкрай,
уловен от твоите ръце
в поднебесния и слънчев рай,
в плен на твоето лице.

йерей Иван Илчев