Господи Иисусе

 

 

Църквата, която името Ти узурпира
и натоварва Го с тежки канони,
свободното мислене по Теб възпира,
ограничавайки го със жалони.

Молитви безконечни тя подрежда
и забравя за Твоята молитва кратка,
но в тайните на хората поглежда
и прави покорността им сладка.

Хиляди години как се разпорежда
с толкова много съдби човешки,
всеки пред „помазани“ да се навежда
и да трепери от неволни грешки.

Попове-раболепници в Църквата бол,
които жадно мазни задници целуват
на владици,що страстно мечтаят за „кол“
и с мастило млечно да ги рисуват.

Но време последно вече е настало
и хората не търпят попска простотия,
не искат попско мислене заспало,
не желаят техния хомот на шия.

Искат дух свободен, окрилен,
далеч от попове и поклони.
Дух не в окови,не във плен.
Дух,облечен във научни брони.

Щото, когато със знания достигнеш Бога,
Той ти става по-близък от приятел,
не знаеш вече що е изнемога,
на Любовта Му ставаш следовател.

Иван Илчев

Реклами
Стандартен

Мечти

 

 

 

Казваха ми много хора
да не се осланям на мечти,
но за мене бяха те като Аврора
и чувах полъха им как шепти.

Живеех с тях, сякаш в друго време,
а всъщност бях си тук,
не бяха те за мене бреме
и ме правеха напълно друг.

Сърцето ми никога не ще забрави
как сбъдвах ги една след друга.
Не, хората не бяха прави
за моята Токата и фуга.

Желаех по една от всички тях,
но по шест ми даде ги съдбата,
а аз сякаш във земята ги посях-
зърна пшенични във позлата.

Ей, Господи,за всичко Ти благодаря,
за всичко,що ми даде във живота,
но успях ли аз да го облагородя
от позицията на житейската си квота??!

йерей Иван Илчев

Стандартен

Родина

 

 

 

 

Като кожа си се извила,
Родино моя,ненагледна,
разпростряла жита от свила,
разбила тъма непрогледна.

Земя, родила богомили,
но и триезичието нарушила.
Откъде намерила е сили,
та името си съхранила?!

Затуй те любя,Майко мила
и сторвам ти поклон доземи,
за Теб не казвам дума гнила,
а славословия най-преми!

йерей Иван Илчев

Стандартен

Букет

 

 

 

Дали слънцето на дните ни е орис
и болката, която ни спохожда,
от какво в сърца ни зрее корист
и завистта във нас прохожда.

Кога сърцата ни са сухи пустини,
тогава душите ни пък са  оазиси
с извори чисти като вероистини,
но понякога с горещи катарзиси.

А колко често горим във тревоги,
когато слънцето ни се смрачава,
тогава към себе си сме строги,
което пък живота ни вгорчава.

Душо моя, какво ли не си преживяла-
и лутане в мрак,и зарейване в светлина,
но точно затуй си в себе си събрала
копнежи и радост в букет добрина.

йерей Иван Илчев

Стандартен

Морски спомен

Какви да бъдат моите слова,
че в тях да няма никаква измама,
на които твърдо да се позова,
та в мене скрупули да няма?

Как да те спечеля аз
и да те пленя без зор,
без да те впечатлявам с глас,
нито пък със своя взор?

Дар ли да ти поднеса на длан,
с който ума ти да омая?
Какъв да бъде моят план
сам се чудя и се мая.

Туй си казвах в онзи миг
и как ли само не се чудих
какъв бе оня,моят трик,
с който чувства в теб събудих!

А то,простичко реших да се покажа,
както ме е майчица родила.
С туй без думи да ти кажа
колко те харесвам,мила!

И ти, когато ме видя,
напълно ме разбра без думи,
та чак Амур ни завидя
и почна да се куми,куми.

 

 

 

 

 

Иван Илчев

Стандартен

Дъгата

Дъга красива спряла в небесата,
на Ной показала е края на смъртта,
на всички с него сгряла е сърцата
и раздвижила им тя кръвта.

Намерил гълъбът маслинни клони
и в човчица поел ги той,
извисил се във лазурни небосклони
и поел обратно към то Ной.

Ковчегът спрял на Арарата,
животните разпуснал Ной.
Те бързо хванали гората,
всяко със партньора свой.

Вече осем хиляди години
от този миг живеем пак,
далеч от райските градини,
далеч от райския им праг.

Мъжко-женско, мъжко-женско-
така е било-всеки знай.
Нямало е джендърлендско,
само днес го има,май.

Ама тъй вървим към своя край!

йерей Иван Илчев

Стандартен