В очакване се движат на живота ми дните,
в очакване на положението ми несрето,
но на надеждата ми не гаснат й главните-
все още виждам лъча й в небето,

защото за довършване имам задачи
там,във него,във сърдечния ми кът,
затуй и духът ми още бодро крачи
и троши на болките ми тежкия прът.

Близък ли е краят ми или далеко
самият аз със точност не знам,
но има мигове,кога ми става леко,
сякаш влизам във небесен храм.

Мигове, когато мишците ми стават яки,
когато благодарен съм на своята съдба,
и с имунен щит посрещам коварните атаки
на канцера ми и влизам в поредната борба;

мигове,кога усещам сърцето си кораво
и то делегира ми своите права,
че на живот аз имам пълно право
и че Свещено право е това!!!

йерей Иван Илчев

Умиление, Господи,има ли в сърце ми?!?
Но и да има що ли го не знам?!?
Може би тревогите ми са големи,
затуй не усещам умилителен плам?!?

Умът ми посред тях като ладия плава
в един златисто-червен океан,
а дните ми текат по огнена лава,
по път, сякаш от Бога избран.

Господи,ще дочакам ли промяната чудесна,
в която всеки като окъпан в дъжд цвят
ще засияе в светлина изумрудено-небесна
и ще се усети в един по-прекрасен свят,

в който ще няма телесни и душевни рани
и слънчев всякога ще е неговият ден.
Свят,в който Бог душите ни ще брани
и ще чуваме тихия Му Свят рефрен!!!

„Обичай и ще бъдеш обичан!“

йерей Иван Илчев

Животът! Какво ли не ни носи?
И сладки,пък и горчиви дни.
Понякога вървим през него боси
по пътеки странни,необходни;

понякога горчи ни във устата,
друг път ни духа във врата,
в следващия ни пари под краката
и тряска ни не една врата.

Господи, какво ли не поднасяш?
Бездушни люде, приятели и врагове
и често бляновете ни отнасяш
към някакви далечни брегове.

Но със смирение приемаме си всичко-
и радостта,и болката,що ни гори,
щото всуе нищо не идва самичко,
ех,и мъката в душите ни, дори.

Господи,ако за Теб е нужно
през огън да премина аз,
ще сторя го чинно,богослужно
и с молитви,изречени без глас.

йерей Иван Илчев