В очакване се движат на живота ми дните,
в очакване на положението ми несрето,
но на надеждата ми не гаснат й главните-
все още виждам лъча й в небето,
защото за довършване имам задачи
там,във него,във сърдечния ми кът,
затуй и духът ми още бодро крачи
и троши на болките ми тежкия прът.
Близък ли е краят ми или далеко
самият аз със точност не знам,
но има мигове,кога ми става леко,
сякаш влизам във небесен храм.
Мигове, когато мишците ми стават яки,
когато благодарен съм на своята съдба,
и с имунен щит посрещам коварните атаки
на канцера ми и влизам в поредната борба;
мигове,кога усещам сърцето си кораво
и то делегира ми своите права,
че на живот аз имам пълно право
и че Свещено право е това!!!
йерей Иван Илчев