„Прелест“

 

 

 

Колко, колко жалостна е старостта
с бръчките и походката прегърбена!
Но не плача аз за младостта-
природата ми още си е борбена.

Стигат ми годините,що съм преживял
и всичко в тях,дадено ми от съдбата-
на неща,над които съм се смял
и други-събуждали във мен тъгата!

Тъгата от липсата на съвършенство,
което често съзирах във мен,
когато търсих онова блаженство,
що Вярата ми го нашепваше вес ден.

Мислейки над Соломоновите думи,
че „всичко в живота ни е суета!“,
обходих философските му друми
и съзрях- в нас има,има Пиета!

И тази Пиета е нашата съвест,
която за грешки житейски ни жигосва.
Тъй не допуска да изпадаме в прелест
и ни от Бога тя милост изпросва!

йерей Иван Илчев

Advertisements
Стандартен

Видов кръст

Преминах през не една пустиня,
познах и глад,и жега в тях,
изгубих не една светиня,
но и много истини прозрях.

Горчилки колко аз изпих,
в тревоги колко пъти бях,
но от нищо никой не лиших,
дори и да изпадах в грях .

йерей Иван Илчев

Стандартен

След 40 години

Телефонен звън…и глас познат
ми съобщи за дългоочакваната среща.
Зарадвах се неистово,ей, брат,
с радост най-истински гореща.

Ще се видим след четиридесет години!
Как ли ще изглеждаме?-питах се аз.
Може би с бръчки осезаемо зрими
и с промяна,разбираема в нас.

Но нищо на срещата не ще ни попречи
да погледнем се ведро в очите засмени,
да вдигнем наздравици без много речи
и от виното да се усетим сгрени.

Да спомним си за неопитната младост
с нейните тревоги и копнежи,
но да отдадем се и на кулинарна сладост
и алкохолен градус да си ни разнежи.

Да кажем тихо:Бог да ги прости!
на отишлите си вече от нас
със думички чаровно прости
и с приглушен от мъка глас.

Да протегнем ръце и се прегърнем,
да усетим „лудналите“ си сърца
и в душите си „млади“ да надзърнем
напук на старческите си лица.

После, после да пием и се веселим,
да оставим болестите настрани,
да бъдем с дух борбен, несломим-
тревогите ни той ще отстрани.

Защото тези прекрасни часове
за някой може и да са последни,
той пак ще потъне в страхове
на болките свои поредни.

Затуй да навлезем във мига
и да отдадем му се в наслада,
да отхвърлим всякаква нега
и да получим мъничко отрада.

„Приятели, другари,мои братя…“-
преди години,помните,я пяхме до зори,
но сега, сега искам на всекиго да пратя
още от Оня Огън,що в сърцата ни гори.

А Той Е, знаете-Огънят на Любовта!
От Абсолюта Е и не трябва да изгася!
Нали от Него се изпълваме със Пиета
и миг томителен ни във висини понася!

йерей Иван Илчев

Стандартен