След 40 години

Телефонен звън…и глас познат
ми съобщи за дългоочакваната среща.
Зарадвах се неистово,ей, брат,
с радост най-истински гореща.

Ще се видим след четиридесет години!
Как ли ще изглеждаме?-питах се аз.
Може би с бръчки осезаемо зрими
и с промяна,разбираема в нас.

Но нищо на срещата не ще ни попречи
да погледнем се ведро в очите засмени,
да вдигнем наздравици без много речи
и от виното да се усетим сгрени.

Да спомним си за неопитната младост
с нейните тревоги и копнежи,
но да отдадем се и на кулинарна сладост
и алкохолен градус да си ни разнежи.

Да кажем тихо:Бог да ги прости!
на отишлите си вече от нас
със думички чаровно прости
и с приглушен от мъка глас.

Да протегнем ръце и се прегърнем,
да усетим „лудналите“ си сърца
и в душите си „млади“ да надзърнем
напук на старческите си лица.

После, после да пием и се веселим,
да оставим болестите настрани,
да бъдем с дух борбен, несломим-
тревогите ни той ще отстрани.

Защото тези прекрасни часове
за някой може и да са последни,
той пак ще потъне в страхове
на болките свои поредни.

Затуй да навлезем във мига
и да отдадем му се в наслада,
да отхвърлим всякаква нега
и да получим мъничко отрада.

„Приятели, другари,мои братя…“-
преди години,помните,я пяхме до зори,
но сега, сега искам на всекиго да пратя
още от Оня Огън,що в сърцата ни гори.

А Той Е, знаете-Огънят на Любовта!
От Абсолюта Е и не трябва да изгася!
Нали от Него се изпълваме със Пиета
и миг томителен ни във висини понася!

йерей Иван Илчев

Advertisements
Стандартен

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s