„Прелест“

 

 

 

Колко, колко жалостна е старостта
с бръчките и походката прегърбена!
Но не плача аз за младостта-
природата ми още си е борбена.

Стигат ми годините,що съм преживял
и всичко в тях,дадено ми от съдбата-
на неща,над които съм се смял
и други-събуждали във мен тъгата!

Тъгата от липсата на съвършенство,
което често съзирах във мен,
когато търсих онова блаженство,
що Вярата ми го нашепваше вес ден.

Мислейки над Соломоновите думи,
че „всичко в живота ни е суета!“,
обходих философските му друми
и съзрях- в нас има,има Пиета!

И тази Пиета е нашата съвест,
която за грешки житейски ни жигосва.
Тъй не допуска да изпадаме в прелест
и ни от Бога тя милост изпросва!

йерей Иван Илчев

Advertisements
Стандартен

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s