„Прелест“

 

 

 

Колко, колко жалостна е старостта
с бръчките и походката прегърбена!
Но не плача аз за младостта-
природата ми още си е борбена.

Стигат ми годините,що съм преживял
и всичко в тях,дадено ми от съдбата-
на неща,над които съм се смял
и други-събуждали във мен тъгата!

Тъгата от липсата на съвършенство,
което често съзирах във мен,
когато търсих онова блаженство,
що Вярата ми го нашепваше вес ден.

Мислейки над Соломоновите думи,
че „всичко в живота ни е суета!“,
обходих философските му друми
и съзрях- в нас има,има Пиета!

И тази Пиета е нашата съвест,
която за грешки житейски ни жигосва.
Тъй не допуска да изпадаме в прелест
и ни от Бога тя милост изпросва!

йерей Иван Илчев

Реклами
Стандарт

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s