Фронтално

На принципите свои верен
пристъпвам през живота всякога,
във всичко да съм си лежерен,
дори и скъпо да е някога.

Слова с „мирис на парфюми“
правят сетивата ми изострени.
Откривам смисъл в малко думи,
дори и да не са те мострени.

Но до утрото-„дантелено и нежно“,
разбирам всичко и без думи,
атакувам фронтално и метежно-
за отстъпление не оставям друми!

Трябва ли да чувствам се прекършен
на живота под неговото бреме,
в проект житейски,недовършен
на едно,за мен проспано време.

Като рожба на живот лежерен
не бих го никога отрекъл,
че на всичко бил съм верен,
най на думи,що съм рекъл.

йерей Иван Илчев

Advertisements
Стандартен

Защо

Вдишвам въздух утринно-прохладен

с ноздри широко,широко отворени

на деня пореден,що ми е даден,

в мисли,с ядове ненатоварени.

Окъпан в поток слънчеви лъчи,

на хоризонта на своята старост,

в миг,кога по-малко ми горчи

и кога надвил съм всяка вялост,

тогава чувам новини смразяващи:

Вълноломът погълнал две деца!!!

Душите им-звездици падащи

помрачиха празнуващите ни лица.

Младеж,едва осемнадесетгодишен

с кола се врязал в групичка деца

и…направил на друг крака „излишен“,

че до болка жегна нашите сърца.

Защо под волята на неумолимата съдба

минава всеки миг на човешките ни дни???

Пред срив сме вече,веч’ сме на ръба

пред неясни сили,сили ретроградни!!!

Защо, Господи,допускаш това?!?

йерей Иван Илчев

Стандартен

Съдбовност

На съдбата в нейните обятия
в света събитията бяха
като военнополеви занятия-
с огън и жупел земята заляха.

Дни наред адски пламъци горяха
из древната елинска земя,
колко къщи овъглени бяха,
на всичко туй и порой вилня.

Какво е наистина живота?
Отрязък някакъв от време?!?
С власт над човека и над скота,
нерядко с безмилостно бреме.

Когато Везувий някога изригна
и превърна градове във пепел сива,
Помпей бе в съдбовност незавидна,
заличен бе той със ярост дива.

Ей,съдбино!Ей, предопределеност наша!
Ти, която мачкаш и трошиш!
Дали от тебе да се плаша?…
… Щото ти съграждаш и рушиш!

 

 

 

йерей Иван Илчев

Стандартен