На съдбата в нейните обятия
в света събитията бяха
като военнополеви занятия-
с огън и жупел земята заляха.

Дни наред адски пламъци горяха
из древната елинска земя,
колко къщи овъглени бяха,
на всичко туй и порой вилня.

Какво е наистина живота?
Отрязък някакъв от време?!?
С власт над човека и над скота,
нерядко с безмилостно бреме.

Когато Везувий някога изригна
и превърна градове във пепел сива,
Помпей бе в съдбовност незавидна,
заличен бе той със ярост дива.

Ей,съдбино!Ей, предопределеност наша!
Ти, която мачкаш и трошиш!
Дали от тебе да се плаша?…
… Щото ти съграждаш и рушиш!

 

 

 

йерей Иван Илчев