Защо

Вдишвам въздух утринно-прохладен

с ноздри широко,широко отворени

на деня пореден,що ми е даден,

в мисли,с ядове ненатоварени.

Окъпан в поток слънчеви лъчи,

на хоризонта на своята старост,

в миг,кога по-малко ми горчи

и кога надвил съм всяка вялост,

тогава чувам новини смразяващи:

Вълноломът погълнал две деца!!!

Душите им-звездици падащи

помрачиха празнуващите ни лица.

Младеж,едва осемнадесетгодишен

с кола се врязал в групичка деца

и…направил на друг крака „излишен“,

че до болка жегна нашите сърца.

Защо под волята на неумолимата съдба

минава всеки миг на човешките ни дни???

Пред срив сме вече,веч’ сме на ръба

пред неясни сили,сили ретроградни!!!

Защо, Господи,допускаш това?!?

йерей Иван Илчев

Advertisements
Стандартен

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s