Защо

Вдишвам въздух утринно-прохладен

с ноздри широко,широко отворени

на деня пореден,що ми е даден,

в мисли,с ядове ненатоварени.

Окъпан в поток слънчеви лъчи,

на хоризонта на своята старост,

в миг,кога по-малко ми горчи

и кога надвил съм всяка вялост,

тогава чувам новини смразяващи:

Вълноломът погълнал две деца!!!

Душите им-звездици падащи

помрачиха празнуващите ни лица.

Младеж,едва осемнадесетгодишен

с кола се врязал в групичка деца

и…направил на друг крака „излишен“,

че до болка жегна нашите сърца.

Защо под волята на неумолимата съдба

минава всеки миг на човешките ни дни???

Пред срив сме вече,веч’ сме на ръба

пред неясни сили,сили ретроградни!!!

Защо, Господи,допускаш това?!?

йерей Иван Илчев

Реклами
Стандарт

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s