Охота

Господи, благодаря за всичко!
Какво ли ми не даде Ти?
Зареяно във Твойте висоти
съзнанието ми не е самичко.

Аз винаги Те нося във сърцето
и в своите подкорни глъбини,
где спомен тихичко звъни
и спомня, спомня ми момчето,

застанало пред Теб вглъбено,
молитвено протегнало ръце,
с невинност чиста на лице
в желанието свое съкровено.

В дните свои най-последни,
кога смъртта го навести
с дела добри да заблести
там,във небесата звездни.

Но…колко трудно е в живота
човечен винаги да си
и добрина лице ти да краси,
макар да искаш го с охота.

йерей Иван Илчев

Стандартен

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s