Огледален полъх

 

 

 

Пред огледалото застанах тих
в захлас от своята визия нова
и в глава ми забълбука стих
от действителността сурова.

Боже,Боже,къде е оная плът,
пращяща от сили и „Ерос“?
Да, тръгнала е веч’ по „оня път“,
който не търпи такъв въпрос!

Е, всичко има свойта младост,
когато плътта е като струна,
подвластна на сила и страст,
що вещаеше ти всяка руна.

Но сега,кога си в старостта
и плътта ти е за жал  горката,
не спомняй си за младостта,
защото ще угасне ти искрата!

Искрата в непроменените  очи
и надеждата,стаена ти в сърцето,
че истината по-малко ще горчи
в дните на битието твое клето!

Иван Илчев

Стандартен

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s