Сън

Сънувах сън в различни цветове,
в картини шарени и сладки
с едно прекрасно синьо небе
и морски ширини лазурно-гладки.

Потънал в този ангелски безкрай
и долавящ гласовете им в простора,
питаш се какъв е този рай
и това сияние като Аурора?

И потъваш в някакъв захлас,
не плаши те и самотата,
чуваш само оня тихий глас-
гласът,що иде от душата,

който повтаря във рефрен
словата на твоето сърце,
а те правят слънчев всеки ден,
с вълшебства пълнят твоите ръце.

Господи, това е Твойта истина!
Твоят свят,пълен с красота!
Красота разцъфнала, разлистена,
красота, що носи Пиета!

Иван Илчев

Реклами
Стандартен

Колизия(Родино)

Какво не бих за тебе сътворил?
Бих се хвърлил на живота във реката.
Но нивга не бих ти изменил
и срещу теб не ще протегна си ръката!

За тебе станах аз великопостник,
кога посегнаха на твойта чест,
превърнах се на жив въпросник,
разпънат бях на огнен крест.

Рая сме били, ибрикчии-
тъй рече ми приятел мой
и със тези думи изличи
от раз българския сой.

Тук свърши ни приятелството драго.
Виновник-неговото мюсюлманство!
Обичаше той да му казват „аго“
и недолюбваше мойто християнство.

Да сведа глава пред думи гадни,
за да запазя давнашно приятелство
или да сторя отношенията хладни,
поради дръзко,нагло посегателство?

Посегателство на чест,достойнство,род,
мачкащо името ми българско!
Почувствах се едва ли не изрод,
излязъл из царство диво,горско.

Замислих се за смисъла на имената
и тяхното звучене във ефир
от оня първи миг на времената
до днес, подредени във шпалир.

Изповеданието ли прави те човек
или онзи трепет във сърцето,
превърнат от времето във ек,
тихо събуждащ в теб детето?

Не искам отговор от вас,
но да скътате го там,отляво,
къде се чува тайнствен глас
отчетливо, а не мъгляво.

Където вярвам имате сърце,
не орган на кръвообращение,
що облагородява вашето лице
и прави човешко всякое общение.

Иван Илчев

Стандартен

Предизборно

 

Земя на моите деди,
долавям твоя звезден ритъм,
откривам техните следи,
легенди с истини преплитам.

Земьо моя,пълна със вълшебство,
разбила историческия мрак,
далече още в свойто детство
по тебе аз отправих крак.

Обходих всяко твое кътче,
съзерцавах твойта красота,
усетих те със всяко пръстче
като син на радостта.

„Българийо драга, мила!
Земя,пълна с добрини!
Земя,що си ме кърмила
моят поклон приеми!“

Иван Илчев

Стандартен