Колизия(Родино)

Какво не бих за тебе сътворил?
Бих се хвърлил на живота във реката.
Но нивга не бих ти изменил
и срещу теб не ще протегна си ръката!

За тебе станах аз великопостник,
кога посегнаха на твойта чест,
превърнах се на жив въпросник,
разпънат бях на огнен крест.

Рая сме били, ибрикчии-
тъй рече ми приятел мой
и със тези думи изличи
от раз българския сой.

Тук свърши ни приятелството драго.
Виновник-неговото мюсюлманство!
Обичаше той да му казват „аго“
и недолюбваше мойто християнство.

Да сведа глава пред думи гадни,
за да запазя давнашно приятелство
или да сторя отношенията хладни,
поради дръзко,нагло посегателство?

Посегателство на чест,достойнство,род,
мачкащо името ми българско!
Почувствах се едва ли не изрод,
излязъл из царство диво,горско.

Замислих се за смисъла на имената
и тяхното звучене във ефир
от оня първи миг на времената
до днес, подредени във шпалир.

Изповеданието ли прави те човек
или онзи трепет във сърцето,
превърнат от времето във ек,
тихо събуждащ в теб детето?

Не искам отговор от вас,
но да скътате го там,отляво,
къде се чува тайнствен глас
отчетливо, а не мъгляво.

Където вярвам имате сърце,
не орган на кръвообращение,
що облагородява вашето лице
и прави човешко всякое общение.

Иван Илчев

Реклами
Стандартен

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s