Съдбовност

Когато Бог реши да се шегува

с живота твой и неговия смисъл,

в съзнанието ти дори не ще изплува

туй,що ражда Божествената мисъл.

Децата,що изгледал си в тъги и радост

може  сестри  по дух да се окажат.

Да спомнят ти за отминалата младост

и чрез спомени да те размажат.

Господи,на какво да оприлича

животът мой и премеждията в него?

Дали пък не трябва да ги залича,

за да успокоя за малко свойто его?

Баща и майка!О,спомени противоречиви!

Все още не мога да ги проумея.

Годините ми с тях бяха ли щастливи?

Но в умилителни спомени не ще се зарея.

Животът!Карма ли е или съдба?

И какво аз имам да изкупвам?

Очаква ли ме радост или пък тъга?-

нощем с въпроси се затрупвам.

Господи!И туй,което ми се случи

приемам го без никак да роптая.

С него душа ми ме научи

на всичко,що исках да узная.

Сега,кога съм със сили препол’вени,

обръгнат,попарен от лицемерие и фалш,

понякога с очи в сълзи облени,

невярващ вече в никакъв мираж,

разбирам,че артисти сме в театър,

на който режисьор е Бог,

под слънце,сняг и дъжд,и вятър,

ту в светлина или тъмнина кат’ в рог.

Дано тази отредена за мене роля

да съм играл по промисъл Божествен,

да изпълнил съм Вселенската Му воля

с характер не толкоз благ,но пък мъжествен.

Дано!Дано!Дано!

Иван Илчев

 

 

Стандартен

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s