След 40 години

Телефонен звън…и глас познат
ми съобщи за дългоочакваната среща.
Зарадвах се неистово,ей, брат,
с радост най-истински гореща.

Ще се видим след четиридесет години!
Как ли ще изглеждаме?-питах се аз.
Може би с бръчки осезаемо зрими
и с промяна,разбираема в нас.

Но нищо на срещата не ще ни попречи
да погледнем се ведро в очите засмени,
да вдигнем наздравици без много речи
и от виното да се усетим сгрени.

Да спомним си за неопитната младост
с нейните тревоги и копнежи,
но да отдадем се и на кулинарна сладост
и алкохолен градус да си ни разнежи.

Да кажем тихо:Бог да ги прости!
на отишлите си вече от нас
със думички чаровно прости
и с приглушен от мъка глас.

Да протегнем ръце и се прегърнем,
да усетим „лудналите“ си сърца
и в душите си „млади“ да надзърнем
напук на старческите си лица.

После, после да пием и се веселим,
да оставим болестите настрани,
да бъдем с дух борбен, несломим-
тревогите ни той ще отстрани.

Защото тези прекрасни часове
за някой може и да са последни,
той пак ще потъне в страхове
на болките свои поредни.

Затуй да навлезем във мига
и да отдадем му се в наслада,
да отхвърлим всякаква нега
и да получим мъничко отрада.

„Приятели, другари,мои братя…“-
преди години,помните,я пяхме до зори,
но сега, сега искам на всекиго да пратя
още от Оня Огън,що в сърцата ни гори.

А Той Е, знаете-Огънят на Любовта!
От Абсолюта Е и не трябва да изгася!
Нали от Него се изпълваме със Пиета
и миг томителен ни във висини понася!

йерей Иван Илчев

Реклами
Стандарт

Право

В очакване се движат на живота ми дните,
в очакване на положението ми несрето,
но на надеждата ми не гаснат й главните-
все още виждам лъча й в небето,

защото за довършване имам задачи
там,във него,във сърдечния ми кът,
затуй и духът ми още бодро крачи
и троши на болките ми тежкия прът.

Близък ли е краят ми или далеко
самият аз със точност не знам,
но има мигове,кога ми става леко,
сякаш влизам във небесен храм.

Мигове, когато мишците ми стават яки,
когато благодарен съм на своята съдба,
и с имунен щит посрещам коварните атаки
на канцера ми и влизам в поредната борба;

мигове,кога усещам сърцето си кораво
и то делегира ми своите права,
че на живот аз имам пълно право
и че Свещено право е това!!!

 

 

 

йерей Иван Илчев

Стандарт

Рефрен

 

Умиление, Господи,има ли в сърце ми?!?
Но и да има що ли го не знам?!?
Може би тревогите ми са големи,
затуй не усещам умилителен плам?!?

Умът ми посред тях като ладия плава
в един златисто-червен океан,
а дните ми текат по огнена лава,
по път, сякаш от Бога избран.

Господи,ще дочакам ли промяната чудесна,
в която всеки като окъпан в дъжд цвят
ще засияе в светлина изумрудено-небесна
и ще се усети в един по-прекрасен свят,

в който ще няма телесни и душевни рани
и слънчев всякога ще е неговият ден.
Свят,в който Бог душите ни ще брани
и ще чуваме тихия Му Свят рефрен!!!

„Обичай и ще бъдеш обичан!“

йерей Иван Илчев

Стандарт

Вкусът на живота

 

 

 

Животът! Какво ли не ни носи?
И сладки,пък и горчиви дни.
Понякога вървим през него боси
по пътеки странни,необходни;

понякога горчи ни във устата,
друг път ни духа във врата,
в следващия ни пари под краката
и тряска ни не една врата.

Господи, какво ли не поднасяш?
Бездушни люде, приятели и врагове
и често бляновете ни отнасяш
към някакви далечни брегове.

Но със смирение приемаме си всичко-
и радостта,и болката,що ни гори,
щото всуе нищо не идва самичко,
ех,и мъката в душите ни, дори.

Господи,ако за Теб е нужно
през огън да премина аз,
ще сторя го чинно,богослужно
и с молитви,изречени без глас.

йерей Иван Илчев

Стандарт

Хвърчило

 

 

 

 

 

 

Как само искам да съм хвърчило,
държан от твоите ръце,
да летя в унес, опашка извило
и по конеца да усещам твоето сърце.

Да се рея в небеса лазурни,
яхнал вятъра на воля,
сред възгласи щури, бурни
да наслаждавам се на свойта роля:

да радвам твоето сърце
с лупинги, гмуркане и волност,
да усещам се като перце
и да виждам в очите ти доволност.

Но само да се не извие буря!-
тази мисъл ме парализира,
(на конеца ми кахър притуря),
но…и не бива вятъра да спира,

за да се рея волно и безкрай,
уловен от твоите ръце
в поднебесния и слънчев рай,
в плен на твоето лице.

йерей Иван Илчев

Стандарт

„Уставът“ на война

Когато тридесетгодишни бяхме
звездите светеха за нас,
с изправени глави вървяхме
и звънък беше наший глас.

Но днес са ни сребърни косите,
мускулите пък-от мед,
страдалчески са ни душите
и нищо в нас не е наред.

И тъй е,мисля с всички хора,
прехвърлили  шестдесет-
личи в очите им умора
и по цялото лице навред.

Но има поговорка бойна
там,във „устава“ на война:
„Когато цъфнат теменугите..“
и замирише на море,
кажи им:майната на другите
и ще се усетиш по-добре.

 

 

 

 

йерей Иван Илчев

Стандарт

Скръбно за Тончо (Русев)

Пред мене е Личност в плен на смъртта
и хора, които с нея се прощават.
Погребение, което е парад на старостта
и мъката,що неистово ни отвращават…

(Ех, смъртта,как бързо идва тя-
тръгваш с автобус на път,
катастрофа и…си само две цветя,
отбрулва те живота с прът).

…трепнах,бързо от унеса излязах
и отново съм пред композитора велик,
почитта си с поклон отбелязах
пред неговия пре-достоен лик!
МАЕСТРО, ПОКЛОН!

 

 

 

йерей Иван Илчев

Стандарт